СПОДЕЛЕНО ОЧАКВАНЕ

Плахо, любопитно, боязливо
пада във косите ти дъждът.
Спира на лицето ти красиво.
После с капки си проправя път...

Нежно, запленяващо, невинно
вятърът се шмугва в твоя дъх.
Облаче прошепната интимност
търси си небе и синкав връх...

Искрено, смутено, непонятно
аз оставам в устните си ням,
сякаш, че потъвам безвъзвратно,
в мраморния под на светъл храм...

Чисто, непринудено, сърдечно
смееш се над сведения взор.
И в смеха ти искана далечност
става мой жадуван кръгозор...

Пламенно, копнежно, романтично
ме докосва твоята ръка.
Аз не казах колко те обичам,
но пък ти разбра ме и така...

(От стихосбирката "Неиздъхнали спомени")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf