Колко много искам ти да ме прегърнеш,

колко много обичам те сега.

Как ме караш аз да съм голяма

как ме караш аз да съм жена.

Ходя и се лутам безуспешно

срещам хора, бягам след това.

Иска ми се пак да съм човече

повече бих искала да съм жена.

Бягам и залягам и се уча

боря се сред мътната вода.

Само ако знаеш колко те обичам

живота ти би спрял за миг в нощта.

Аз мога да живея без присъствие

на нещо тривиално за света.

Но няма да забравя всички чувства

останали във моята душа.

Аз дълго на можах да се разплача,

но ти отвори моята душа.

Обичай ме, мрази ме и проклинай

аз няма няма да се спра.

Аз толко много те обичам.

Години и години векове

и винаги ще те обичам

докато сърцето ми не спре.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: magnolia
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-12-05
прочитания: 143
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7972
   Автори: 2197
   Произведения: 51855
   Съобщения: 249304
   Лексикони: 2459
   Коментари: 79686
   SMS-и: 815
   Снимки: 5317