Дори и след 28 години, 4 декември носи тъга и размисъл. Връщам се към тези години, чрез допира с написаното, но не в книгите, печатани по-късно, а в първите публикации на тази поезия. В първите оценки. В появата. Макар и пожълтели, тези стари страници са „филмовите ленти" на отминала действителност. Черно-бели ленти, в които цветята бяха оцветявани от най-младите поети, още ученици. С продължителност, равна на чакане на съответната публикация или нейния отказ. В периодичното печатно издание, в което бях започнал да публикувам стихове, се появиха нейните великолепни стихове. И тя бе определена като „Петя Дубарова от Бургас". В оценките, тогава, беше приета сдържано и предпазливо. Но тя бе изгряващата Вселена. И всичко написано от нея-полет. Невероятен полет в Поезията! С който успя да създаде нов естетически модел. Абсолютно непознат. Съвършен! Наричана „дете-чудо", тя носеше мъдрост и очарование, дори над небесната линия, достигната от Дора Габе. Много от големите поети са мечтали сбъдване на тяхната поезия. А всеки нейн стих е сбъдване. Едно усетено бъдеще. С чувствителност, която няма къде да се открие. Може би-само у Ш.Бодлер. Години се опитвам да разгадая нейните последни думи. Защото мисля, че са хоризонт, зад който идва музика. Носеща тайна. Онази "малка тайна", която тя мечтаеше да бъде. А във вечността-сребърна комета, която има своя неповторима орбита. Защото Поезията не е хоби, удоволствие, сръчност от редене на думи или каприз от емоции. А предопределение.

Петя Дубарова бе единствената българска поетеса, която погледна, ослепяващо, директно и силно Поезията. Единствената,...за това в старата и строга Европа, където има достатъчно крале-мечтатели, майстори на четката, перото, филмовата лента, невероятни принцеси, писатели, музиканти, има място и за нея. Част от най-доброто на един континент!

Тази вечер, тази сребърна комета се завръща. Не като спомен, защото този полет е вечен. Не като сълза, защото тя каза "НЕ"-на излишния свят. И аз я виждам пак-както я помня. С две топли очи, с много нежност, в които има Залив-събрал продължението на Поезията...Някъде над Бургаския фар, който тази вечер, излъчва мълчание.

Дълбок поклон!

2007-12-04

Павлин Пушкаров

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: zalez
раздел: Проза -> Критически статии
публикувана на: 2007-12-04
прочитания: 321
точки: 39 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2109
   Произведения: 49162
   Съобщения: 228233
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73982
   SMS-и: 811
   Снимки: 4987