Въгленче азалия

Ти не си топката сладолед в млякото ми сутрин,

не си и сметановият сос на сьомгата, която обожавам.

Ти си  облачето портокалов еликсир,

последвало дъха ми снощи

и стъпката жива вода,

подвила конска опашка под прозореца ми.

Обичаш да галиш подковите на динените понятия,

намерили пристан в полумесеца над единия ми клепач.

Трепериш теменужено когато стане април

и аз отворя дома си за месечините,

почукващи със среднощни копитца.

Не се страхувай, винаги ще има въгленче азалия,

което да възкреси ръката ти след заскреженото докосване.

Аз ще съм частицата морско-синьо разпятие,

привидно забравила за деня на завръщането си.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf