Самота

И когато всичко в миг заглъхне,
оставайки сама със свойте мисли,
сълза бистра ще пророня,
мечта едничка аз да сбъдна,
бягайки от мене всеки път ...
винаги щом помисля си,
че достигам този връх.
Да, ще плаче раненото сърце,
заглъхнало в кътчетата тъмни
на мъки наболели ... ще плаче
и за прошка ще се моли,
защото само е, а не иска тъй да е.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf