Обстановка

Къде стопи се аленият пламък,

кога изчезна нашата любов,

живеем в омагьосан замък,

живот безсмислен и суров.

Омразата сред нас върлува,

и няма лек ни там,ни тук,

щом твърде трудно ни се струва,

да стоплим с обич някой друг.

Сълзи блещукат във очите,

лицето сгърчено мълчи,

тук само болка се прочита,

и остър нож в дланта стърчи.

Потъна нежността в забрава,

нацапани сме с кал и кръв,

и само думите остават,

да спорим кой ще мрази пръв.

Реки от черен гняв ни давят,

останахме дори без смях,

и Господът ни изоставя,

за да се стъпчем в този грях.

Кажи ми редно ли е друже,

да водим толкова войни,

щом никой няма да излъжем,

щом пак оставаме сами.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf