ЩОМ ОЩЕ СЪМ ОБИЧАН...
Не искам да се губя в равносметки, подобно име с глупави числа. Дори изтъркал старите подметки, все още имам в себе си крила. Все още мога тихо да мечтая и малката надежда стискам в длан. Препънах се, но не това е краят. Не точно днес ще падна поруган. Ще дойдат дни, в които ще преборя стени и ярост, подлост и лъжи. И вечно неспокойният ми порив ще има смисъл, за да продължи. Един човек да ми остане верен - за него ще си струва всеки миг, щом в трудния живот, от болка черен, сърце добро си имам за светлик. Дори една ръка да се протяга от пропаст страшна да ме отърве, дори една любов да не избяга от бурята на злите ветрове, все още свети смисълът едничък - маякът в океан от празнота: Поне един щом още ме обича, е рано да си тръгвам от света... (От стихосбирката "Бакърена паничка")
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2007-12-03 г.
прочитания: 287
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 43 ( виж препоръчалите )
|