Полюси

             Полюси

Радостта е лека и безбрежна,

на всеки ъгъл литва към звездите.

Тъгата й завижда безнадежно,

заключена в листата на върбите.

Запява тъжната си песен

за нищото на този свят.

Но Радостта го оцветява с есен,

с поток от златен водопад.

Превръща Тя дъжда в брилянти,

а сивото - в искри сребристи.

Извезва със звезди галантни

небето като със мъниста.

Тъга и Радост -

два полюса

в една и съща земност

на Душата.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf