|
Мемоарите на една мравчица...
Здравей,
Ще цитирам една симпатична песен:
" Влюбих се в тебе не защото си ти,
Не защото обичам твоите кафяви очи,
а защото не искам да повярвам че друг,
някак все ще успее да те вземе от тук."
Малко съм я перифразирала за да звучи по - подходящо. Да, влюбих се в теб не отдавна и повярвах, че ти си човека който трябва да преобърне живота ми. И така и стана. Направи го. Преобърна го и какво се получи...?! Остана нещо странно, нали?! Аз ли?! Аз, да, мисля че открих много важни неща в живота, но да помислим какво се получи при теб...Всички казваха че си станал по - добър човек. Че си се размекнал. Бяха прави. Ти беше винаги така недостъпен. Беше се обвил в една своя, здрава черупка. А знаеш ли какво мислеше за нея...?! Мислеше, че не е създадено нещото на този свят, което ще успее да я разчупи! Но ето че изведнъж се появи това от което най - много се страхуваше... появи се това което се промъкна между здравите й пори и се заби там, дълбоко, дълбоко в сърцето ти. И започна като мравчица да събира трошички, онези трошички от сърцето ти, които се бяха разпилели в опита да открият предназначението си. И всяка от нас знаеше къде е то, но ти сякаш блокираше всичките им пътища към това което търсеха. И аз, мравчицата, Събрах тези ситни парченца и ги превърнах в това, което винаги ти е липсвало в живота. Превърнах ги в машина, накарах ги всички да се организират и сприятелят и те започнаха да работят заедно. Започнаха да те изпълват с електрони, които караха всяка частица от тялото ти да изтръпва по отделно. И в един прекрасен момент ти започна да усещаш. Усещаше нещо непознато, нещо което те караше да се чувстваш объркан. То караше сърцето ти да бие бавно и бързо в един и същи момент. Тези пулсации предизвикваха различни чувства, но по какъвто и да е начин да се опитваше да ги подредиш, се получаваше едно и също нещо... ЛЮБОВ. Тя беше като ребус без решение и объркваше живота ти. Но колкото повече се оплиташе в проблемите си, толкова повече имаше нужда от нея. А тя не можеше да свърши, защото се състоеше от толкова много взаимно свързани неща. И когато едно чувство се изтощеше, другите заработваха все по - силно, докато то не се съвземе. И всичко това не можеше да се спре много време. И така до ден днешен. И съм сигурна че не може да свърши, защото със старата, уморена черупка е вече свършено. И знам... знам всичко. Знам как се чувстваш, защото и аз го изпитвам. И има моменти в които повечето добри чувства са твърде уморени и тогава сме тъжни, но само миг след това колегите им вече са им помогнали да се съвземат и позатегнат. И така машинката ни се върти и никога няма да издъхне, защото винаги ще има по някой чувство останало неуморено. Ти можеш ли да си я представиш да спре. Да свърши това е сякаш да свършат звездите! И не трябва да изкореняваме и лошите си чувства, защото дори без едно от тях, машинката би се повредила. А ние най - малко искаме да я прецакаме. И поддържайки всички чувства живи, ще успеем да запазим винаги в себе си топлинката на тази любов. И ако в един момент ти е трудно и всичко в теб започне да се разпилява, ще се появя там вътре аз, мравчицата, и пак ще подредя всичко!
П.С. ОБИЧКАМ ТЕ мое малко, сладко, глупаво мече!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Bubka
раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2007-12-02
прочитания: 113
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7554
Автори: 2042
Произведения: 45998
Съобщения: 204716
Лексикони: 2049
Коментари: 68665
SMS-и: 800
Снимки: 4700
|
|
|
