Мълчаливо

Хиляди въпроси душата ми носи
и страда и плаче смирено.
А сега само спомен си,
а сърцето ми от спомени е уморено.

Не мога повече така-
да умирам бавно в самота.
Не мога повече така,
нима забрана ми е любовта?!

В тишината се взирам
само дъждът навън я нарушава.
Търся те,а не те намирам
и нова болка си създавам.

Колко малко ми стигаше,
за да бъда щастлива.
Не ми даваше-взимаше
отиваше си мълчаливо!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf