Краят

Съжелявам,че така стана.
Все някой трябваше да прости.
И вместо сега да се взирам в тавана,
можеше до мен да бъдеш ти...

Простих ти,че си тръгна нелепо
без дори да кажеш защо.
И сякаш от странни сили обзета
търсехте във всяко живо същество.

Краят!Краят ли беше това?!
Нима повече нямаше да сме заедно?
Как да повярвам,че си бил лъжа...
Не!Не искам да знам,че ти е все едно.

Ще ми липсваш.Много,много...
Очите ти красиви ще ме следват навсякъде.
Ще мечтая за теб таино
и ще знам,че си там някъде...
                            ...без мен...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf