Свободата

1

Усещам с корените си влагата. Цяла нощ валя. Топлото утринно слънце изсуши листата ми.Чувствам се пречистен.Една

кошута пасе на края на поляната.Чинка кацна в клоните ми.

Опитвам се да проумея свободата.Тази дума винаги ми е звучала

доста абстрактно.

Миналата година един щурец твърдеше,че съм “прикован”.

Обречен съм бил да остана тук завинаги.

Обречен… Че какво му е на местенцето?!На мен толкова много

ми харесва.И защо живота непременно трябва да бъде осмислен чрез движение?Движението,според мен,е пропиляна енергия /само като си помисля ветровете колко неприятности ми причиняват…/ Наслаждавам се на движението на соковете в стъблото ми.Но това е друг вид движение.Това движение е живот.Приятно е да го усетиш как пулсира в клетките ти.

Пролетта гали все още недобре оформените ми листа. Достигам апогея на екстаза…

Свободата…

Осъзнавам величието си.Свободата не разбирам.Може би не ми трябва.

2

Отпивам от кехлибарената течност.Бучките лед лениво се поклащат и докосвайки стените на чашата предизвикват приятен звън.Усещам влагата,идваща от отворения прозорец.Топъл,пролетен дъжд.Денят уморено въздиша и бавно се изхлузва.Нощта наперено пристъпва…

Отново отпивам.Усещам движението на парещата течност към стомаха си.Сякаш някой ме поглежда отвътре.Странно усещане.Сякаш се събличаш пред публика.Бавно сваляш дреха след дреха.Освобождаваш се от досадното съприкосновение с тъканта.Неосъзнат ексхебиционизъм или стремеж към красота.Или нито едното.Лежиш захвърлен като старо,евтино списание с пожълтели страници и омазнени корици.Всички те изоставиха.Всички заминаха.А топлият пролетен дъжд ми носи само истеричен смях.

Движението обърква мислите ми.Зациклих и скоростта ми се изравни с тази на филмовата лента.И филмът стана снимка.Тоез спомен.Черно-бяла адаптация на лековерен порив към свобода.

Но свободата не разбрах.Може би бях пил прекалено много или може би не бях пил достатъчно.

Като сега.

Поглъщам сивото.Опитвам се да го разделя на съставните му части.Но призмата не върши работа.Спектралният анализ е несполучлив.И потъвам в мъглата.Сивата.Там някъде е черното.Или бялото.И аз се рея из пространствено-времевия континиум,разкъсван от мисълта за конкретност и хроматичност.

Течността в бутилката намалява.Забавени движения,спокоен ритъм.Движение без приплъзване.Усещам

тежестта си.Стрелките на часовника са се слели в една.Кратък оргазъм след циклично завръщане.Позабравена нежност и липса на време.Купих си електронен часовник.

Дъждът гали стъклото на прозореца.Неразбрана милувка,цвете посърнало.Вик в тишината.Луната ме моли,звездите ме канят,Сганарел ми намига.

Свободата е грях,но блазе им на грешните.

Станах и погледнах в огледалото.Китара със скъсани струни и празна бутилка.Затварям очи – шапка,по-скоро боа,погълнала слон.Уплашена майка,дете неразбрано.

Един ден усетих живота в плътта си.И презрях тленната си същност.Защото покварата намери благодатна почва в мен.Плащът на порока покри целомъдрието ми.

3

Зенит.Катеричка играе в клоните ми.Осъзнат стремеж към звездите.Издигам се бавно и плавния растеж ми носи кротка наслада.Стволът ми наедрява и това е една допълнителна увереност.

Кошутата се приближи към мен.Не смея да я заговоря.Очите и са влажни.

Пролетта тази година закъсня.Това ме изнерви.Не обичам дългите зими.Снегът предразполага към размисъл,а това не води до нищо добро.

Раста насред Поляната.Гората е далеч и не се чува почти нищо.Там са всичките ми роднини.Не тъжа за тях.В гората е шумно.Там всеки говори и никой никого не слуша.При мен е спокойно.Нямам приятели,но нямам и врагове.Сам излизам срещу студения есенен вятър,но пък и топлото пролетно слънце може да погали всяко едно от листата ми.

Сам съм.Един ястреб твърдеше,че самотата е форма на свобода.Но аз не ги разбирам тези неща.Не се и опитвам да ги разбера.Вълнувам се от малките неща.Малки,но реални,конкретни.Като дъжда,например.Измива листата,утолява жаждата.

4

Отпивам.Замижвам от удоволствие.Тлееща свещ.Сянка на роза.Контур прозаичен.

Нощта ме гали.Поглъщам милувката и отвръщам с взаимност.Акт.Обърнат назад към детството крача.Спомените ме обземат,притискат.Посягам да избърша сополивия си нос,но детето е пораснало и мама не го целува за лека нощ.Вече тролите и джиновете не са под леглото или зад вратата,а вътре в изтерзаната ми душа.Там се сражават кентаври и еднорози.И нощите са мъчителни,а чаршафите мокри…

Дъждът утихна.Писък на бебе наруши тишината.Изпълва ме нежност,жажда за ласка.Протягам ръце…

Отпивам.

Плувам в безбрежното.Солта разяжда тялото ми.Или го съхранява.Сякаш съм оживяла египетска мумия,презряла времето и низките страсти.Водата ме прави лек.Тялото ми сякаш увеличава размерите си,но губи тежестта си.Забавени,плавни движения.Защо не бях амфибия?!

Колко ли бяха степените на свобода?..

Свобода… Liberte – крещели екзалтирани французите преди двеста години.И бастилията се сгромолясала.И кръвта обагрила варовика.Свобода…

5

Опитвам се да разбера утрото.Утрото е промяна.Като залеза.Но залеза е прекалено красив и не се опитвам да го проумявам.Само го възприемам.Слънцето ляга върху Големия хълм.Жълтото преминава в червено с пулсираща увереност.Усещането си не мога да изрази с думи.Усещането си не мога да изразя с думи.А може би и не трябва.

Утрото е реално,затова се опитвам да го разбера.Имам чувството,че то ме разбира.

6

Радостта е състояние на духа,в което човек възприема живота като празнична торта,от която с удоволствие си похапва.Сметана е останала по устните и ти лакомо се облизваш.Свободата носи радост и в същото време онова странно усещане за нереалност.Сякаш е изчезнала гравитацията или някой е отключил онези невидими окови.

Развято знаме и пареща човешка кръв.Барикади.А свободата не е форма на съществуване,а само осъзнат порив към висините.Грациозен полет,болезнена близост.

Ще опитам да поспя,понякога в сънищата си съм щастлив.

7

Не вярвам в прераждането.То е утеха за слабите.

Трионът болезнено прониква в ствола ми.Ето,че няма да остана тук завинаги .

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf