До вчера бе заровено в калта

не знаеше дали ти се живее.

До вчера черен ти беше света

не виждаше и слънцето как грее.

До вчера искаше денят да не започва

и молеше се вечно да е нощ.

До вчера оставяше се болката да те докосва

и да се бориш нямаше и капка мощ.

Но днес пробуди се с порив нов,

мечти отново в теб се зародиха,

не ти се виждаше света така суров,

как само тез очи те промениха...

Животът ни започва с всяка следваща любов

макар и в края и да си с прекършени криле.

Но знам,че ще намериш пак ти порив нов,

мое изстрадало,жадуващо.... сърце!