Докосвам те със черните клавиши

Докосвам те със черните клавиши

И стаята неоново мълчи.

А кабелите-стенещи каиши

Сърцето впрягат в примка от лъчи.

Прочитам думи-мислиш си за мене.

Разказваш ми за плажа, за нощта…

За песъчинките, за хубавото време.

За туй, че днес отново съм сама.

Обичаш ме-дори не си ме виждал!

Но устните ми искаш да крадеш.

Със всеки ред отново ме съзиждаш,

Рисуваш ме със думи на поет.

Душата ми е празна като църква.

Лицето ми-икона без очи.

Не виждаш ли, че аз съм като мъртва

Отдавна в мен молитва не ечи.

Олтарът ми пустее без свещички

Без спомен. Недонесени цветя.

Забравена от тебе и от всички

Пред него вехне сляпа Любовта.

ТОЙ

Отново сядам и ти пиша

Мила!

Копнея те наяве и на сън!

Косата ти ухаеща, от свила

Ме кара да съм бродещ таласъм.

Уплаших всички! Себе си! И мене!

Разбягвам се по цялата земя.

Не дишам, всичко в мене стене.

За пръстчето на твоята ръка.

Да можех само да те зърна.

С едно око, за мъничко, така

Ти всичко в мен разтури, преобърна

И как сега в едно да се сбера?

Изтичам като хиляди потоци.

Аз търся път към тебе, към света.

Не вярвам в Бог, и в Дявол, във Пророци

Аз вярвам само в нежната уста!

Разкъсвай ме със нея, пий ме!

И бавно ме поглъщай: къс по къс!

Със кожата си целия попий е,

Разпъвай ме на хищния си кръст.

Така ще бъда твой,

Ще те събудя

От 100 годишния ти сън.

Пусни ме само

Щом почукам.

Недей да ме оставяш вън.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf