Въздишките на есенното време
Предколедно нашарили града,
Пропукват зимни мисли в мене
От вече тридесет лета…
Ръцете ми-две стенещи дървета
Протягат клони към небе от студ
И ледените, плачещи павета
Предлагат своят хлъзгав скут…
За мъничко поне да си почина,
Очите да затворя, да мълча
Догдето тази дълга зима
Почернят южните ята…