Град красив...
Град на суета ,
и хора, обгърнати с тъга...
Последна нощ...
А след това –
безгрижни небеса...
Спокойствие в рая –
мечтата ми е тази..
Колко лесно е така...
Макар понякога и да греша,
зная че живея и следвам своята съдба!!!
Отказвам се от рая,
вярвам, че ще го открия в реалността,
от която исках отчаяно да се спася...
Моята орис е такава и дори и да греша