Огън тлее в старо огнище -
раздухван от надежда и печал.
Сърце - обрулено стърнище -
отронва поредна капка жал.

Душа - с объркани пътища -
зъзне в самотния ден.
Вятър есенен, пронизващ,
танцува, на вихри от лед в плен.

Миражно слънце наднича
в поглед тъмен - без смях.
Далечна ласка предрича -
и надежда дава... и...страх...

Недопито вино, в чаша, чака
да затопли устни студени...
Непромълвена дума, в мрака,
запали жарки вселени...

В родилен гърч се ражда ДЕН -
прозорецът има ли кой да отвори?
Може би, е, точно за мен -
дано ми раните затвори...