Липса съм, дупка от кубче паважно,
пълна с дъждовната мръсна вода,
като куфар ме няма, взет от багажно,
в грешна посока и в чужда ръка.

Липса съм, клон на дърво оголял,
страдащ си още за тъжните листа,
като облак съм - сърцето си извалял,
но с пречистена от сълзите душа.

Липса съм, изстрелян куршум от цевта,
рикошетно уцелил мишената-смърт,
подмината спирка на късния влак
и никой не питащ кой ще е пръв...

Липса съм, скъсана струна китарна,
след удар в ръба на заспалата вечер,
в джоба загубена топка билярдна,
дънер без кръгове, негодно отсечен.