Докосвам те.Целуваш ми очите. Във вените завихря се кръвта. И някакво безумие връхлита, превръща тебе в мъж,а мен - в жена. Огромен водопад от страст внезапна повлича ни, помита свян и страх. А въздухът от обич се разтапя. Прегръща ни в неистовия мрак. По голите ни рамене танцуват сенки. От ъглите мелодия струи... А през прозореца като фенерче Луната съучастнически бди. Такава нощ! И как да я забравим? И как да я затворим във предели?
Изминаха години оттогава Сега сме други... Равни. Остарели.