|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Зима
Есента си замина,
последните листа от дърветата падат устремени към своя край. Дойде и зимата, заваля и първият сняг. Сняг, а всъщност бели парцали от красива бяла рокля, рокля като тази с която беше когато се запознахме. Снегът се сипе навън, започва да натрупва, а болката в сърцето ми расте, мъката става все по-голяма, а сълзите си валят ли валят, и снегът си вали навън. И те няма до мен да посрещнем зимата бяла, и те няма до мен. Студът пронизва разбитото ми сърце, а снегът просто се сипе.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: sheidy7y
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2007-11-27 г.
прочитания: 114
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7278
Автори: 1946
Произведения: 42517
Съобщения: 169721
Лексикони: 1828
Коментари: 59213
SMS-и: 762
Снимки: 4435
|
|
|
|
|
|
|
|
|
