Поредна вечер, той е в очакване

поел е отговорност пред света,

при първото тревожно позвъняване

готов е да изпълни си дълга!

Униформата прилежно е приготвена

до нея каската и тежките ботуши,

а там до тях и снимката е сложена

на спомен тежък и мечти загубени.

Бе случило се толкова отдавна

но спомена го връщаше все там

в онази нощ тъй мрачна и злощастна

когато го извикаха и ги остави там...

Спаси едно семейство в тази нощ

пожарът щеше да ги задуши

погълнал къщата в свойта мощ

но, той бе там за да го потуши...

Спокоен, че изпълнил е дълга си

към вкъщи тръгваше с усмивка на уста

не знаеше, че в таз минута съща

семейството му среща се с смъртта

Научил го едва когато стигнал

докато бе спасявал някъде света

пожар в къщата му бе избухнал

те бяха в ръцете на смъртта

Сега отново взира се в тази снимка

и мъката му пак го задушава

в този миг алармата го стресна

бе време пак животи да спасява...