Тя, вечната...

Тя идва и отива, натъжава,
прегръща те, погалва те с ръка.
Изящна е, понякога лукава,
но винаги безгрешна. Любовта!

Понякога наказва неуместно,
от искренност те кара да грешиш.
Понякога си тръгва лесно
завръща се, когато тя реши.

И щом понечиш да избягаш,
за кратко време те настига.
Тя разум никога не влага,
по детски само ти намига.

Тя идва и отива, неизбежна -
събира двама в лодка от мечти.
В очите им кокетно се оглежда...
Но стига... Нека просто И се насладим.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf