Грешна жена

Нощта я съблече с ледени пръсти,

а полъх от вятъра свещите разбуди,

във тъмно загатната свети луната,

звездите еротика рисуваха луди...

Отпусната беше душата тъй грешна,

а спомени пареха клади от страст,

сенките бледи - единствени дрехи,

скриха във тъмното пламнал екстаз.

В стаята тиха картинно прииждаха,

моменти на дръзки стенания мокри,

ръцете сами до желаното стигаха,

устните шепнат кънтящите вопли.

Небето във сиво наплете завеси,

пламнала страст закриха в нощта,

загадъчно скрита - луната поднесе...

дар от самотност на грешна жена.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf