Тичам по росна трева...

Тичам по росна зелена трева,
вдишвам въздуха - толкова свеж.
Обичам и любовта ме изпълва.
Ах, беше време за любов.
Боли ме, но тихо страдам.
Искам те до мен, но далеч оставаш.
Обичам те, но и те мразя.
Защо, защо е така в любовта?
Огън ме гори и това си ти.
Във вода прохладна -
пак твоя образ ми се явява.
Ликът ти в душата си виждам.
Ти всичко беше за мен.
Моите устни твоето име шептят.
Ръката ти пак я усещам.
Закрила търся пак от теб.
Върни се. При мен остани.
Ако не желаеш върви си.
Върви си далече от мен.
Изгаря ме болка. Върни се!
Огън гори ли - ти лек си за мен.
Мисълта за теб е утеха,
но и болка въпреки това.
Кръвта ми по белия лист капе.
Изтривам и търкам, но остават
влюбени бледи следи.
Защо не мога да те изтрия?
Защо не искам от себе си това?
Забрава искам, но не от теб.
Искам да спре да ме боли.
Искам и все пак не желая
теб да губя в омраза безкрайна.
Искам те до мен, но и не желая
да бъда прикована към теб.
Липсваш ми. Върни се.
Не! Почакай. По-добре върви си.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf