Дърво

Иде есента,отиде си отдавна пролетта. Дървото младо пуска своите деца в жълтата трева.Всеки един негов лист е спомен от пролетта, всяка една клонка е като негова ръка. А стволът му дебел могъщо зове своите листа.Посърнали, но с богати краски,листата падат в тревата.Кое червено, кое жълто няма значение,живота не подбира,тях едно и също ги очаква.На живота есента! 02.11.07г.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: galea
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2007-11-25 г.
прочитания: 100
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7285
   Автори: 1946
   Произведения: 42569
   Съобщения: 172134
   Лексикони: 1836
   Коментари: 59321
   SMS-и: 762
   Снимки: 4433