Нека кабелите спят

Усещам те във всеки удар на сърцето,
в миризмата на пролетни цветя,
в светлината на слънцето, в небето,
във треперещия пламък на свещта.

Виждам те във всяка сянка,
на всеки тротоар самотен стоиш,
чувам те в звука на всяка камбанка,
до мене непрекъснато вървиш.

А вървях преди сама...сега мълча,
ти ме догони...остани,
целуни ме-лампата ще изгася,
нека и кабелът поспи...

И в царството на тъмнината
открадни моето сърце,
а аз ще забравя пустотата,
запленена от твойте ръце...

Нека кабелите спят,
ти само до мен бъди
и нека устните мълчат,
безсилни пред слятите мечти...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf