СПОМЕН

НЯМА ОГЪН ВЪВ ВЪГЛЕН СЪС СЪЛЗИ ПРОПИТ,

НЯМА ОБИЧ В ДУМИ ИЗСТИНАЛИ,

НЕ ТЪРСИ В ОКЕАНА ДО ДЪНО ИЗПИТ,

ЛЮБОВТА С ЧУВСТВА ВЕЧЕ ОТМИНАЛИ.

НЕ Е ФЕНИКС ОТНОВО ДА ГРЕЕ В ПЕПЕЛТА,

ЩОМ СИ ТРЪГНЕ-ТОВА Е ЗАВИНАГИ.

КАТО ГЪЛЪБ ПРОГОНЕН ЛЕТИ ЛЮБОВТА,

ЩОМ СЪЛЗИ ЗАБЛЕЩУКАТ В ОЧИТЕ И .

И СТУДЕНИЯТ ПРАХ ЩЕ БЛЕСТИ КАТО СНЯГ,

ТЪЙ ПОКРИЛ ОСТАРЕЛИТЕ СПОМЕНИ,

ЩЕ БОЛИ И С ТЪГА ЩЕ ИЗПЛУВАТ ОТ ТЯХ,

ДВЕ ОЧИ-КАТО КАПКИ ОТРОНЕНИ.

И ГОРЕЩА ИСКРА ЩЕ ОПАРИ СЪРЦЕТО ТИ,

КАК ОБИЧАШЕ ТЕЗИ ОЧИ,

ЧУВСТВА ТЛЕЯТ,ИЗСТИВАТ НО НЕ ЗАГИВАТ,

ЩОМ СЪРЦЕТО ТИ ОЩЕ ТУПТИ.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf