|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
В душата на едно момиченце
Момиченце казваш, че била съм,може би това е вярно.Обичам те, ала... обречена съм
и всеки ден загивам бавно.Усещам, че без теб не мога,но трудно ми е да те върна.И да крещя до изнемога,не бих могла до съцето ти да стигна.Невъзможно е, тъгата ми гостува... Завинаги ли ще бъдем все така? Често казвам си: „За него не си струва”,ала такива са децата.Когато покрай мене минеш, и ме погледнеш с очи, които аз познавамще разбера, че още искашлюбовта ми..., която винаги ти подарявам.Но... не мога разбери!Не искам тъй от далече само да ме гледаш,разпери крилете ангелскии полети, за да ме вземеш.Да бъдем сред звездите пламналив нощта прекрасна да летим,ръцете здраво хванали...заедно от всичко можем да се защитим.Дете съм, може би не ще порасна,и всеки влюбен е така – като дете,играещо игра опасна,а в нея рискува всичко своe да даде,и за него нищичко да не остане.И рани живи се отварят в мен, всичко се сковава, присвивам се от болка.Залязва слънцето на моя дени идва тишината с бърза стъпка.А с нея бързо крачи и реалността...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Rozovichka
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-20
прочитания: 200
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7364
Автори: 1980
Произведения: 43712
Съобщения: 186800
Лексикони: 1895
Коментари: 61922
SMS-и: 778
Снимки: 4581
|
|
|
|
|
|
|
|
|
