Раздяла

НОЩНИЯТ ВЯТЪР ТИХО СЕ СКИТАШЕ МЕЖДУ НАС,

С ЛАСКИ СТУДЕНИ ТЪЖНО ПОВТАРЯШЕ ТВОЯТ ГЛАС,

ТВОИТЕ ДУМИ,КАК ПРОЕХТЯХА В УШИТЕ МИ,

СЪЛЗИ ГОРЕЩИ ПАК ЗАБЛЕСТЯХА В ОЧИТЕ МИ .

ПОМНИШ ЛИ ТИ КАК ПО ДЪНОТО ПЛУВАШЕ-БЯХ ДО ТЕБ,

ВЪЛНИТЕ,ВСЯКА ТРУДНОСТ В ЖИВОТА ПОСРЕЩАХ С ТЕБ,

СЕГА ПРЕМИНАЛ БУРИ И ВЯТЪР-КЪДЕ СЪМ АЗ?

КАЗВАШ:ОТДАВНА ВСИЧКО Е СВЪРШИЛО МЕЖДУ НАС.

ПОМНЯ ГИ ОЩЕ КАК ПОРАЗИХА СЪРЦЕТО МИ,

ЛАВИНА СНЕЖНА СЯКАШ ЦЕЛУНА ЛИЦЕТО МИ,

НЕ ИСКАМ ДА ЗНАМ, КАК БЕЗКРАЙ И ДОКРАЙ СЪМ ТИ ВЯРВАЛА,

А ЕТО В ЗАМЯНА СЕ СКИТАМ БЕЗЦЕЛНО-ПРЕДАДЕНА.

РАНИ МЕ ЧОВЕКЪТ НА КОЙТО ОТДАДОХ И ДНИТЕ СИ,

ОСТАВИ МЕ ТОЗИ ,ЗА КОЙТО ЗАБРАВИХ МЕЧТИТЕ СИ.

ГЛЕДАМ ПРЕД МЕН ВИЖДАМ САМО СЪЛЗИТЕ СИ - НЯМА ПЪТ.

КАК ДА ИЗТРЪГНА АЗ ОТ СЪРЦЕТО СИ ТОЗИ КЪТ?

КАК ДА ЗАБРАВЯ ВСИЧКО И БОЛКАТА КАК ДА СПРА?

КАЗВАТ: ''ЗАБРАВЯ СЕ С ВРЕМЕТО'' НО КОГА?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf