Вдъхновителят ще си го познае

Лъч от слънцето проби моята затворена обвивка
и отключи клетката на жизнерадостната ми усмивка.
Само един лъч, ала със силата на светлината
разбърка частите на пъзела и постави ми загадка.

Но тъмнината още не бе решила да си ходи
и борбата от преплетени чувства проходи.

Цял ден слънцето, изгряло и в моята душа,
ярко светлееше и грееше над песента,
ала помрачено от злите облаци и мъгли,
остана то твърде неясно за мен, уви!

Объркана и в плен на неяснотата
не смеех до кулминация да доведа играта.
А слънцето реши, че нарочно не му обръщам внимание
и да продължи да се бори прояви нежелание.
По - рано от вечерта си тръгна
и неохотно отиде да свети на друга...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf