ПРИКАЗКА

От малък, от годините ми детски

имах аз една мечта -

в приказка прекрасна аз герой да бъда

и там да срещна, да изживея любовта.

А годините минаваха тъй неусетно

и календара захвърляше в небитието лист след лист,

но детското във мен седеше будно, живо,

оставах си по детски вечен оптимист.

И както често случва се в живота

или пък в приказките с хубав край

ръка протегна ми съдбата и каза -

Ето го мига, прегърни го и го изживей!

Но страх и смут обвзе ме изведнъж

усетих се несигурен и плах

страхът като пипала на октопод притисна ме,

дъхът ми спря, сърцето сви се, пулсът ми замря ...

И аз безкрайно притеснен, смутен

направих плахо крачката към вечността ...

а МИГА бе тъй прекрасен, извисен,

оставих се на изпепеляващата сила на страстта .

Почувствал силата на любовта тогава аз разбрах

защо поета го е казал "О миг поспри"

със сетива, и тяло, и душа аз осъзнах -

обичащ ли, ОБИЧАЙ ТИ, дори и ада теб теб да изгори!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf