Ти късаш бели невени
и заглъхват бели треви.
После тебе смутно е време
олеандри цъфтят призори.
Развилней се, прахоснице бяла!
Ти не плачеш, не можеш, уви -
в бели стомни сълзи разлюляла
ти разплиташ и пак ти твориш.