Въпросителни

Много дълго се питах "Защо?",

как и кога си замина.

Много пъти се питах "Кога?"

как любовта ни отмина.

На това, което беше завинаги

на целувките нежни и страстни,

на желания тайно споделяни

изкрещяхме думи ужасни.

Дали съжаляваме вече

или болката силна е,

или не понасяме себе си

сами във студеното. Зима е!

Каквото било е било.

Това беше май всичко.

Обичах те казваш, но..

И "Сбогом" си идва самичко.

Самотно се леят сълзите ми,

самотно душата линее,

усмивка самотно проблясва,

за близост сърцето самотно копнее.

Нима ме забрави завинаги

и в тъмното нищо остави,

или пък си спомняш за дните ни?

Съдбата ли всичко направи?

А знаеш ли колко ми струваше

да бъда със теб и без тебе,

да гледам живота ти с другите,

да чакам свободните мигове,

да слушам сладникави глупости,

да виждам фалшивите нежности,

да те забравя да се заричам,

да мразя и пак да обичам?

Не знаеш.

Няма никакъв смисъл вече.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf