Небето тъжно плаче, звездите стенат в мен, без вяра тъжно крача и се чувствам изцеден...
Искам да умра, но се страхувам; и просто ще заспя за да сънувам...
(бройте го за къз цикъл "депресия" - написах го преди малко в реално време в мейла към едно момиче, и останах поразен от това какво успях да натракам за няколко секунди когато се чувствам нещастен, че съм направил кофти грешка)