Не зная спомняш ли си колко те обичах

и как от всички се отрекох зарад теб.

А помниш ли, щастлива как се вричах

че всеки мой нов ден ще е за теб!

И помниш ли целувките ни нощем

и разговори, цели и мечти,

как бъдеще градяхме без да знаем още,

че тоз живот ще ги опропасти...

И помниш ли деня на нашата сватба

как се заклехме да сме двамата докрай

щастливи сключихме спогодба

и мислехме за общия ни рай...

И помниш ли, как минаха години

и как отминаха щастливите ни дни

мечтите ни обгърнаха се в облаците сиви

а общия ни рай, с ад се замени!

И помниш ли, когато си заминах

а ти при друга срещна любовта,

как срещнах ви на пътя и подминах

заровила си чувствата в прахта!

Сега те срещам пак и след години,

те питам със сподавен стон,

дали си спомняш нашите години,

дали изобщо спомняш си за мен!