не бягай отново

Сещаш се за мен

само в миговете,обзети от тъга

Лежиш сама,отново

и те боли,че ме отмина

Още си с високо вдигната глава,

още криеш под нея напиращите чувства....но до кога

Изтъняла е искрицата на пламтящата ти отпреди душа.

Не се отдаде на моите мечти-

дано прескочиш прага на замръзналите си сълзи.

Знам, че те боли,

но егоистично ме изгони

искаш ме ...нали

дори скоро да те нараня,дори да не ти простя...

Не можеш да се пазариш-

в двубоя винаги те побеждавам.

Не можеш вечно мене да кориш-мислите страховито се препъват в несподелените ти чувства.

Осъзнавай го! Опознай се!

Допусни ме пак,

Подай ми знак

няма да те нараня,

а ако го направя, ще те пари силно.

Но аз ще бъда виновен,не ти!

И вината сигурно не ще изкупя,

ала споменът горещ ще те топли през безкрайни мигове самотни.

Недей плачи-на мен тъгата остави!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf