Сама

Пред мен мъгла, очите си затварям,

вървя към тебе сляпа и сама.

Защо остави ме на прага,

да чакам своята съдба?

Ти тръгна си и ме забрави,

не ме потърси ни веднъж!

Аз боря се със тъмнината

и търся твоята следа.

Рисувам те по небосвода,

ликът ти светъл аз боготворя.

Ти взе сърцето ми ,душата,

отнесе ги със себе си в нощта.

Остана само мойто тяло,

безжизнено, захвърлено в калта!

Ще те обичам даже и в смъртта!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf