Вечен сън

Момичето,което спеше,

тъй мило и невинно

в съня си спомени таеше

от лятото необратимо.

Сърцето нейно как ли страда,

във спомени заплетено,

не знае на къде да бяга,

към мен или към него?!

Във въздуха витае болка,

смърт и отчаяние.

Лицето,бледно и изпито,

в душата,тягостно страдание.

Последен дъх и тя ще си замине

в небесния простор ще полети.

Мигът на болка ще премине,

но ще останем тъжни и сами!

Върни се ти момиче мило,

върни се в нашите души!

Без теб не мога да живея,

без твойте хубави очи!

На ВеСи

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf