Слънчев, сънен, есенен следобед
времето изглежда, че замряло е
няма спомен от тъгата в нас,
но защо ли аз предчувствам я?

Мирисът й носи се във въздуха
даже я усещам и на вкус горчив
идва да ми каже, че Обичам те,
но на прага любовта ми е останала.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: simone
раздел: Лирика -> Цикли стихотворения
публикувана на: 2007-11-20
прочитания: 176
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8060
   Автори: 2228
   Произведения: 52807
   Съобщения: 243321
   Лексикони: 2509
   Коментари: 82241
   SMS-и: 820
   Снимки: 5419