За миг
се спрях до теб тогава.
И вярвах,
че е само миг.
Но ти
в душата ми остана.
И мой,
и чужд си.
И боли!
И знам,
че трябва да избягам
/сега съм рана в твоя ден/.
Но как, кажи,
да го направя?
Във теб е
моето сърце.