Без сбогом

Не ме чакай месеци, години,

пропъждай мислите си, подобно на дните,

поривът може би все ще милее

за онези мигове в сърцето скрити.

Ще тъгува, ще плаче, но за месец, за два

ала ще срещнеш и други тела

съвършено изваяни, високи,

красиви, но ненаучени на

първото що новородено се учи

- да обича и да страда,

да копнее и отблъсква, по детски,

но с онзи пламък, що в

сърцето винаги тлее.

Друга пресечка ще хванеш любими,

на гарата вече дълго стоя,

дъждът те намокри,

за мисли е късно,

влакът ще тръгне по-скоро - сега!

Не ме чакай, дори сбогом не казвай,

нека надежда в нас да трепти,

целувка въздушна по-скоро прати,

две думи за спомен и

малко сълзи,наред с

дъжда да отмиете двама образът свят - за нази по-рано!

Влакът любими, върти колела,

по релсите стари идва към теб.

качиха се всички -

хайде, теб чакат... късно е вече

за думи излишни!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf