Студеното слънце

Белият дъх на студа лъхнеше над езерото.
Дърветата, впиваха корените си в брега, мръзнещи в призрачната светлина.
Вятърът подхвърляше последните есенни листа.
През белезникавата сивота на небето се прокрадваше
топлината на Студеното слънце.
Писъци на враните, подскачащи върху леда,
агонизираха с деня.

Обух зимните си кънки и се плъзнах по повърхността.
Свежестта на боровете,
надвесили от високо, в далечината, глави,
изпълваха със зеленината си затихналите ми, за нея, гърди.
Умолявах я да се смили над прокълнатата ми душа.
Песента ми разпери крилата й, на свободата ми, над мен.
Гласовете бесни умълчаха се пред нежните й шепоти.
Забравих болката на тялото,
в нейния миг на сладък плен,
преди да ме захвърли в тъжният ден.

Умората гладно нахвърли се върху костите крехки.
Спрях и се вгледах за сетен път в следите след мен.
Ледени цветя бяха поникнали върху тях.
Сълзи застекоха се от пустите очи
жадни за вечната й милувка.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: pegeonus
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-11-19 г.
прочитания: 103
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42747
   Съобщения: 179703
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59649
   SMS-и: 763
   Снимки: 4484