ПРОГИЗНАЛ ОТ СЪЛЗИ

Прогизнал от сълзите на циклоните
с очите си преплувам дъждове.
Светът се крие тихо под найлоните
и сушав от навеса ме зове.

Но аз, обзет от безчадърни пориви,
прешляпвам локви, вдън осиротял.
И жълтите листа, подобно кораби,
изпращам до шуртящия канал.

А те се шмугват бързо под решетките,
където властна мъката шурти.
Безмълвни птици, вързани от клетките,
в които няма вяра и мечти.

Ненужни мисли. Пленници на влагата,
в сърцето ми оставили порой.
Вали във мен. До болка ми е тягостно.
И няма кой да чуе... Няма кой..

Дъждовно е. И не личи причината.
Дали съм плакал? Или е дъждът...
Прогизнал от сълзите на интимното,
вървя несподелен по своя път.

(От стихосбирката "Неиздъхнали спомени")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf