***

Обгърната от гъстата мъгла

потръпва плахо старата гора,

треперят клонки и тревички

тъгуват те за веселите птички

далече нейде отлетели,

гнезда на друго място сплели.

Мъглата все по-гъста става,

но надеждата все жива си остава,

че птички тук отново ще запеят

и волно в небето ще се реят,

лъчите слънчеви гората ще огреят

и нейната душа отново те ще сгреят.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf