|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Тъжно
Когато по пътя последен вървиш
и търсиш със поглед цветята,
когато си в друг свят и спрял да кървиш
от бреме отърсен, на "ти" с самотата...
Тогава почакай, за миг се поспри,
обърни се и виж, запомни ни лицата,
запомни със добро нашите малки души...
Запомни! И моли се за нас на съдбата.
Сега си единствен, ти, пътнико странен,
дотук бяхме с теб, нататък си сам,
нататък си жертва, нейде горе поканена,
нататък си въздух, и нежност, и блян.
А ние ще чакаме все тъй - уморени,
да дойде от бъдното нашия ден
и на пътя съдбата поели в ръцете си,
ще припяваме тихичко твоя рефрен.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: cherry
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2005-12-01
прочитания: 310
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8059
Автори: 2229
Произведения: 52762
Съобщения: 241454
Лексикони: 2509
Коментари: 82178
SMS-и: 820
Снимки: 5420
|
|
|
|
|
|
|
|
|
