Безценна

Забраних си да бъда различна
(ни надежда остана, ни жажда...)
Бях отдавна и бях нетипична
(страхове тишината ми ражда!)

Пожелах си измислена хубост
(и къде огледалото сложих?)
Бях суетна кокетка - до лудост
(смет за криви усмивки предложих...)

Кули с пясък строях - без основи
(телескопно се търсех в мъглата.)
Доброволно надявах окови
(без да чувствам земя под краката.)

Все така... Все нарочно... И диво
се надявах на чудо спонтанно.
А то, чудото, беше лъжливо.
Беше свито, свенливо и... странно.

Бе спасителна диря във мрака,
грях несбъднат, заченат случайно.
Беше тъжно... Но не, не заплака.
Беше болка, таена безкрайно.

Беше в мене, а аз не разбирах...
И се срасна със мене - до корен.
Аз бях чудото. И се намирах
в мокри сънища с вик непресторен.

И се виждах - във погледи парещи,
в чистотата на хладност сатенна.
Чудотворни, косите ми жарещи
ме белязваха с грифа „Безценна".

19.11.2007 г.
Дарина Дечева

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: dar4e_to
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-11-19
прочитания: 169
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2055
   Произведения: 46641
   Съобщения: 193013
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70074
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753