Прозорец към рая

Така без глас и така безсилно,
стоя пред прозореца на моя живот.
Стоя и чакам, но това което чакам не иде,
дори и да пристигне, едвали бих я разпознал.
Вървейки сам, поел по-странна посока,
замислен за нещо нейде далечно,
да я срещна там някъде отново,
да издържа, сили няма да имам.
Затова сам да си остана е по-добре,
защото болката, смъртно ме раняваща,
жив ме оставя за по-голямо мъчение.

За да я видя как когато е близо,
тя от мен се отдалечава отново,отново и отново.
И с изчезващи сили, от това,
че пак ще се изправя срещу реалността,
аз бавно прозореца отварям с треперещи ръце,
уплашено поглеждам на ляво към миналото.
Там има само мъка и страдание,
време неуспешно изминало до сега,
и което в момента продължава,
изцеждайки последните ми сили.
Бавно, стъпка, по стъпка наближава края на моята съдба.

И в този момент господи, искам едно да те питам?
Ако в края на всичко това, забравя що е любовта,
болката от нея, самотата, мъката и страданието,
и самата ми истинска обич,
то нека е сега!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: DeyvidRod
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-11-18
прочитания: 132
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7720
   Автори: 2100
   Произведения: 48580
   Съобщения: 211030
   Лексикони: 2285
   Коментари: 73106
   SMS-и: 806
   Снимки: 4935