Ни дъх, ни полъх нежен
от твойта мъжка топлина.
Сама останах да живея,
в море от бисерна тъга...
В нощта-жадувана, желана,
аз вдъхвах на мъжко тяло аромат
и милваха душата ми ранена,
порой от чувства...водопад...
...над равнодушната тъга
сълзите вихрен танц танцуват.
Илюзия разбита в утринта
и адска мъка-от лъжа...