Сърцето ми-кървяща рана,
душата ми-от сълзи яма,
денят ми-в мрак се дави,
нощта пък ярост пали.
Сама съм! Кой ще ме пожали?
И кой ще стопли тез студени длани.
Крещят от болка сетивата.
Върни се! Моли те душата.
Викът-раздира тишината,
без теб съм сянка във мъглата.
Плачът-пронизва тъмнината
и моля се за обичта ти свята...