|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Изповед
Толкова много мисли искам да изкажа,
но вече дали има смисъл?
Да седна тихо, сам на плажа
и да напиша, това което никой не е писал.
Да излея душата си дума по- дума, буква по- буква,
че бог създава човека, а живота го затрива.
Как в един съдбоносен миг, светът ти рухва
и вечен мрак те покрива.
Причината за всичко това е, че си обичал
и защото съдбата не те хареса,
на грешник си заприличал,
след поредната нейна намеса.
И за този живот коварен,
всички хора да научат, дал съм обет.
На мойте рамене е натоварен,
с тази моя изповед.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: DeyvidRod
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-11-18
прочитания: 174
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7737
Автори: 2104
Произведения: 48808
Съобщения: 212714
Лексикони: 2296
Коментари: 73577
SMS-и: 806
Снимки: 4945
|
|
|
|
|
|
|
|
|
